Произведения за деца

ПРАЗНИКЪТ НА МАМА


С Марта пролет се задава
с нея – празникът на мама
Топличкото слънце грее
и небето се синее.

Ето първото кокиче
с него мама ще закича
да е весела, щастлива,
като цветето – красива.

Тя е мойта майка мила
и с любов ме е родила
Аз ръцете й целувам,
днес със нея ще празнувам!

СЕЧКО СЕЧЕ, МАРТА ДЕРЕ, АПРИЛ КОЖИ ПРОДАВА


Малък Сечко Февруари
що не свари
Във гърнето вкусен бобец
да увари

Гръб обърна Януари –
Малък Сечко го превари
Вее, сипе люта зима –
той на брат си занаята взима

Баба Марта се разсърди,
клони свива
на вретено тънка нишка
тя навива

Баба Марта с двама братя чудновати
взе котела с виното и го разклати
„Пийте, братя, пролет иде вече
я не се сърдете, я речете:

„Ей, Април на златен кон излиза
да му метнем пъстроцветна риза
да ни изпроводи и запеем
и над всички слънцето да грее!”

ТЯ ИДЕ


Отиде си вихъра нощен,
земята грижливо помете
А вятърът – сънен, разрошен
пръсти в клоните сплете

Търколи се пита голяма
по младата нежна тревица
След нея със стомна на рамо
пристъпва една хубавица

По нейната бяла одежда
играят красиви шевици
от стомната, пълна с надежда
тя пръска целебна водица

Чаровно главица навежда

със спуснати руси косици

лицето си мило оглежда

в бисерно чиста водица

В студеното, дрезгаво утро
цветята треперят от хлад
но Слънцето бързо избутва
сърдития облак бухлат

Прегърбена, старата зима
отива си сиротно тя
не смее да гази килима
от свежи треви и цветя

Търкаля се пита голяма,
след нея – гиздава девица
понесла със песен на рамо
стомната с жива водица.

УТРО


Морно утрото полегна
над сънливите баири
вятърът – красив безделник
с устни в клоните засвири

Планината стара дреме
свита в своето кресло
къдри облачни се веят
по огромното чело

Тича малката рекичка
покрай нежните върби
пъргава като момиче –
мие техните коси

Росните цветя поглеждат
Слънцето с любовен жар
то е тяхната надежда
те са неговият дар

Палави лъчи играят
по зелената морава
Цялата земя сияе
бавно утрото настава.

СНЕЖИНКИ


Снежинки бели,
леко полетели
над цялата земя
Така сте чисти
нежни и сребристи
а падате в калта

Снежинки мили
нежни, лекокрили
въртете своя валс
И на земята сива
тихо и красиво
кацнете с реверанс

Обвийте всичко –
вейки и тревички
заспалата река
Земята цяла -
тъжна, погрозняла
обвийте в белота